Днес отбелязваме православния празник Кръстовден

14 септември е познат в църковната традиция като православния празник Кръстовден. Според легендите корените на този празник поставя майката на византийския император Константин I, която още по времето, когато християните са преследвани за своята вяра, изповядва православно християнство, стриктно спазва религиозните канони и търси отговори на вселенските въпроси. Света Елена Константинополска си поставя мисията да открие гроба на Иисус, който езичниците са се погрижили да скрият.

След обиколка по светите места в Палестина тя открива мястото, където се намират три кръста, като се предполага, че един от тях е този, на който е разпънат самият Христос. Подозренията се потвърждават, след като с едно докосване кръстът съживява наскоро починал мъж.

Елена Константинополска решава да изрази почитта си като построи храм на мястото. Животворният кръст остава в храма и е изнасян веднъж годишно на датата на освещаването на храма – 14 септември.

Народните вярвания за този празник са свързани преди всичко с настъпващата есен. Регионите в България, занимаващи се с винопроизводство, смятат празника за датата, даваща начало на гроздобера.

В страната ни традиционно на 14 септември хиляди хора посещават местността Кръстова гора, където се вярва, че е пренесена частица от Животворния кръст. Посетителите се молят за добро здраве и дълъг живот, като разчитат на благотворната сила на мястото.

Днес празнуват не само именниците Кръстьо, Кристина, Кръстена, Ставри, Крисиян, Кристин, Криста и много други, но и българските пожарникари. Освен това по стара традиция на Кръстовден се спазва строг пост и традиционно се яде зелник, печена тиква и специален обреден хляб.

Снимка: Интернет