Демаршът на България по отношение на Украйна изненада всички в Европа

Дмитрий Бавирин

вестник „Взгляд“

Ставайки първата държава, която официално напусна така наречената „коалиция на желаещите“, България и нейното ръководство се оказаха под специално наблюдение от страна на държавите от НАТО и ЕС, които продължават да подкрепят режима в Украйна.

Но как една бедна и без особено влияние София се реши на тази стъпка?

Радев под наблюдение

„Сега Румен Радев е под наблюдение“, пише вестник Le Monde, имайки предвид демарша на българския премиер на срещата на върха на „коалицията на желаещите“ и настроенията на Запад по този повод. Френските медии се тревожат повече от останалите, тъй като срещата на върха се проведе в Париж, а Франция е един от двамата (заедно с Великобритания) създатели на този клуб на приятелите на Украйна.

Общо в него имаше 35 държави, включително самата Украйна.

Сега ще бъдат 36 – без България, но с експресно приетите Молдова и Северна Македония, само че „пясъкът е лоша замяна за овеса“. Българите имат излаз на Черно море и известно военно производство, докато молдовските и македонските власти имат единствено желание да се държат по-близо до НАТО.

Примерът на пионерите може да бъде заразен, още повече че ентусиазмът на останалите членове на коалицията в момента е в спад, а по стандартите на малката и проблемна България това си беше направо Постъпка (с главна буква) – затова Радев е „под наблюдение“. Един вид, щом е направил подобно нещо, може още по-силно да изненада съюзниците си в НАТО и ЕС. Въпреки това и журналистите, и техните източници в Брюксел правят уговорката, че не очакват прекомерна пъргавина от българския премиер, тъй като страната му е силно зависима от Европейския съюз.

Изпълнени предизборни обещания

Тази зависимост (тежка) е общоизвестна, но точно затова поведението на Радев е още по-ценно и изненадващо. При това всички се учудват, че политикът изпълнява предизборните си обещания, вместо да се отказва от тях, позовавайки се на обстоятелствата. Някъде сигурно трябва да има такива политици, но защо изведнъж се появиха точно в България – една от най-корумпираните и неблагополучни страни в Европа?

От българските елити е по-обичайно да се очаква сляпо следване на германските, докато поражението на Германия в поредната световна война не стане очевидно. Но сега София излиза от германската коалиция преди световната война, при това давайки си сметка, че тази коалиция е именно германска.

Първото посещение на Радев в чужбина като премиер беше воаяж в Берлин, където канцлерът на ФРГ Фридрих Мерц настоятелно го призова да не преминава във фронда и да не става „вторият Орбан“.

Българският гост изслуша Мерц учтиво, изразявайки само общи съображения по темата за мира. Тоест не е търсил конфликт и не се е опитвал да си прави пиар с алтернативното си мнение. Но се завърна в София верен на себе си: като човек, който от първите дни на СВО (Специалната военна операция) предупреждаваше за неизбежността на поражението на Украйна и необходимостта от търсене на дипломатическо решение на конфликта.

От президент без власт до премиер с мнозинство

През 2022 г. на Запад малцина слушаха Радев, защото той беше президент на България. Тоест заемаше пост почти без правомощия, докато лостовете за управление на страната се контролираха от фигури, ориентирани към ЕС и НАТО. Такива президенти без власт, но със специална позиция за Русия и Украйна, вече се срещаха в Европейския съюз (например Милош Земан в Чехия и Зоран Миланович в Хорватия), а тактиката на евробюрократите за противодействие срещу тях беше просто да ги игнорират. Сега обаче, когато партията на Радев сама сформира правителство, е невънъзможно той да бъде пренебрегнат.

Само две седмици след сериозния разговор с Мерц Радев заяви, че София ще блокира онези предложения за 21-вия пакет от санкции, които „не съдействат за мира“.

А настоящото излизане от „коалицията на желаещите“ вече е пълноценна формализация на неговата политика за неучастие във войната с Русия.

И уж е по-добре късно, отколкото никога, но акцентът все пак пада върху думата „късно“: България вече изигра своята незавидна роля – в критичните за Украйна дни на 2022 г. тя прехвърли на ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) запаси от патрони и арсенали от стара съветска техника (а по това време украинците не умееха да боравят с друга).

Забележително е, че доставките се извършваха тайно от народа и се превърнаха в личен проект на тогавашния премиер Кирил Петков. Той не се задържа дълго на власт, но успя да получи снежка в лицето по време на един от антинатовските протести. Това обаче изобщо не го вразуми и по време на неотдавнашната предизборна кампания любимецът на Урсула фон дер Лайен дори заплашваше Радев, заявявайки, че страната няма нужда от толкова проруски политик. В резултат на това неговата партия събра много по-малко от прогнозираното, а партията на Радев изживя триумф, който абсолютно никой не прогнозираше, създавайки еднопартийно правителство.

Брюксел и „Клубът на подпалвачите“

Фактът, че това изведе България от продължителната политическа криза с въртележка от кабинети и предсрочни избори два пъти годишно, се отчита от Брюксел. Еврочиновниците все още не са преминали към вредителство спрямо София, тъй като чакат българският премиер да загуби популярността си. И някога, разбира се, ще я загуби, но за момента прави това, което е обещал на хората, опитвайки се да пречупи българската орис още преди началото на световната война.

„Коалицията на желаещите“ в Министерството на външните работи на РФ наричат именно така – клуб на подпалвачите на Трета световна война. Този клуб е твърде хетерогенен, поради което често е неубедителен.

Създавайки това обединение, противниците на Русия козираха не с качеството си, а с бройката. Обикновено за тях се говори като за група държави, които са готови да изпратят войски в Украйна или да разположат нейно военно производство на своя територия. В действителност под това се подписаха само Берлин, Лондон и Париж, а всички останали или не се подписаха под нищо конкретно, или дори заявиха, че никога няма да се подпишат под подобно нещо (както например Италия).

Но САЩ ги няма и никога не са били в редиците на „желаещите“: коалицията беше създадена едва след победата на Доналд Тръмп на изборите. Строго погледнато, точно затова я и създадоха: очертаха група, на която Киев все още може да разчита, след като вече не може да разчита на Вашингтон.

Факторът „Генерал“

При това степента на участие сред „желаещите“ е различна, както и желанието им да участват в каквото и да било. Твърде рехавото състояние на обединението позволява на много от членовете му да стоят настрана, без по същество да правят нищо за Киев, но и без да влизат в конфликт с европейските грандове. България при Радев можеше да постъпи по същия начин. Но тя стана първата страна, която официално напусна антируската коалиция. В перспектива това е първият пирон в ковчега, неочаквано забит от ръцете на българин и генерал от НАТО (в миналото настоящият премиер е боен пилот и главнокомандващ на българските ВВС).

Може би, колкото и парадоксално да звучи, точно в това се крие разковчечето – че Радев е генерал. Не е комик, нито гинеколог, банкер, адвокат или доктор по политически науки, а човек, на когото по професия му се полага да осъзнава рисковете от войните и да желае родината му да ги избегне. Дори и да не успее да ги избегне, той поне ще може да смята, че като президент, премиер и военен пилот е направил всичко възможно в момент, когато останалите, следвайки британците, германците и французите, са се стремели да скочат от покрива.