Образователната система в България отдавна е повод за сериозни въпроси и коментари, които би трябвало сериозно да накарат обществото да изисква от държавниците своевременна реформа в този сектор.
Нека започнем от мащабното застаряване на учителите в България и нежеланието на млади кадри да работят в системата, поради известния факт, че заплащането в училищата е унизително за труда, времето и енергията, които педагозите влагат в дейността си. Това е дискусионен проблем, тъй като има хора, които яростно отхвърлят нуждата за по-сериозно финансиране на българското училище от държавата. Тук е моментът да споменем, че всяка от икономически силните държави влага огромен финансов ресурс в образованието на децата си. В Европа държавата, която може да се похвали с най-високите учителски заплати е Люксембург. Тя предвижда, за всеки от своите педагози, по 100 000 долара годишна работна заплата. Припомняме, че независимо от малката си площ, страната беше обявена за най-добра за живеене и очевидно разковничето се крие в образованието на народа. Веднага след Люксембург се нарежда Германия, която предвижда бюджет от 66 000 долара годишно за учител в немско училище. Не е необходимо да се изреждат още държави, защото е достатъчно изчерпателно и показателно да дадем тези два примера, за да стане ясно къде е пътят към укрепването на една държава и откъде точно трябва да започнем.
Училището не цели само формирането на знания и умения. Училището е мястото, в което децата ни прекарват значителна част от деня си и разширяват своя кръгозор във всяко едно отношение. Какво ще е възпитанието, какви ще са формираните знания, как ще се развият индивидуалните умения на всеки ученик – това зависи, не изцяло, но значително от учителя. Неговата мотивация за работа и желание да се доказва професията, респективно и да я запази са път към максималното отдаване на педагогическата професия и спокойствие, което е необходимо за положителното въздействие върху учениците.
Учителят в България е плах, той не може да разгърне потенциала си, не може да се отдаде на професията и нейните закони, защото живее в непрестанно притеснение, че някой ще му поиска сметка – за по-строг тон, за използвани методи на наказание, в които не включваме физическото насилие, защото то, абсолютно без всякаква дискусия, е неприемливо. Това най-често се случва от родители, които не могат да приемат факта, че отрочето им някъде е сбъркало и все пак е редно да почувства неудобство от грешното си поведение, съответно и да го преосмисли, ръководено от методите за наказание, които педагогиката предвижда. Когато в една професия, чисто по български, се намесят хора, некомпетентни, но с неистово желание да вземат отношение, тя губи своята цялост, своята структура и правилния си ритъм.
Всичкото това уронване авторитета на учителите в страната ги демотивира професионално. Тук отново сме разединени. Без значение колко професии съществуват, първоизточникът е педагогиката. Можем да я наречем професията-майка, тъй като тя дава базата на децата ни, за да открие, разгърне и насочи техния потенциал в конкретна насока. Това, само по себе си, говори за нейната значимост и задължителния респект към всички, които въпреки всички трудности, все още са ентусиазирани да упражняват учителската професия.
Проблемите в образователната ни система не изискват промяна – те крещят за нея. Може би много от вас си спомнят момента, в който държави по света взимаха пример от образованието в България. Представители на множество страни посещаваха училищата ни и си водеха записки за това как се случват нещата. Този момент го няма вече! Системата ни е опорочена до крайно безобразие, започвайки от сградите, минавайки през ръководствата, учителите, учебниците, отношението на учениците и стигайки до криворазбраната представа на родителите за протекция над децата им. Промяната отново трябва да дойде, не от някъде другаде, а от нас самите.
Ние – родителите, народът изобщо, е редно да изискаме от държавата си реформа. Редно е да подкрепим всички онези, които ни научиха да четем, пишем и да взимаме решения. Да подкрепим онези, които учат на това децата ни, а след тях ще учат и внуците ни… Редно е да защитим авторитета на българския учител и да му покажем колко е значим.
Снимка: Интернет