Геноцидните произраелски гулове – неспасяемо тъпи създания

Филип Буров

фейсбук

Има една арабска дума, навлязла и в английския – „гул“. Демонично чудовище, но долнопробно, подземно, човекоядно, обслужващо. Когато е публикуван поредният доклад, описващ целенасоченото избиване на деца от страна на Изрaел, гeноцидните гулове изпълзяват от смърдящите си на мърша дупки, за да защитават избиването на деца. Геноцидните гулове освен всичко друго са неспасяемо тъпи създания. Особено ако още не са им снесли опорки, те ще измислят нещо, което не само няма никаква логика, но е и изобличително за тях самите и геницидната колония, която защитават.

Комисията на ООН документира най-малко 20 179 убити и 44 143 ранени палестински деца за две години — 30 процента от всички загинали в Газа — както и още 213 убити в Западния бряг. Но обощенията, които се публикуват в медиите, не са достатъчни, за да осъзнае човек за какво става дума. Трябва да зачете самия документ, изпълнен с абзаци като този:

„В един от случаите, разследвани от Комисията, между 20 и 21 декември 2023 г. в Шейх Радван израелски войници хвърлят четири ръчни гранати в дом с 30 членове на семейство, без никакво предупреждение, тежко раняват петгодишно момче, което получава множество наранявания, включително евисцерация на коремната кухина.

Израелските сили за сигурност след това насилствено нахлуват в дома, застрелват и убиват осем членове на семейството, включително родителите, и нареждат на оцелелите да се евакуират в близко училище.

Израелските сили за сигурност не предоставят никаква медицинска помощ на ранените, нито съдействат за евакуацията им. Момчето е пренесено от дома до училището с тежки наранявания. То губи съзнание в училището, докато лекар се опитва да върне обратно изпадналите му черва, използвайки пелени, и залепва корема му с лейкопласт. То е откарано в болницата „Ал-Шифа“, където претърпява операция самo.

По-късно момчето е медицински евакуирано от Газа и претърпява осем операции, докато към декември 2025 г. още три предстоят. Момчето остава с постоянна инвалидност в един от краката и трябва да използва инвалидна количка.

Момчето и неговият оцелял шестгодишен брат страдат от тежка психическа травма и поведенчески промени в резултат на инцидента, особено след като са станали свидетели на брутално застрелването на родителите си от израелските сили за сигурност, включително бременната им майка, застреляна в корема и гърдите, и баща им, застрелян в главата.“

Само част от другите описани случаи:

Хинд Раджаб и семейството ?, Тел ал-Хава, град Газа, 29 януари 2024 г. Семейство от седем души плюс двама парамедика убити. Хинд Раджаб, на 5-6 години, остава на телефона с екипите за спасяване часове наред, затворена в кола сред мъртвите си роднини. Братовчедката ? Лаян Хамаде, на 15 години, е убита по време на разговора. Спасителната линейка, изпратена с разрешение от изралците е обстреляна и парамедиците са убити.

15-годишен с бялото знаме, Хан Юнис, 24 януари 2024 г. Прострелян в крака по време на наредена евакуация, докато държи бял парцал, след което е прострелян още два пъти в гърба и врата, докато се опитва да се изправи. Неговият

20-годишен брат е убит, докато тича към него; майката е застреляна, докато сигнализира за линейка. Според оценката, стрелбата е от снайперова пушка DAN .338 от около 200 метра.

10-дневното бебе, лагер Нусейрат, 12 април 2024 г. Застреляно в главата от пушка, монтирана на дрон-квадрокоптер, докато е било кърмено в палатка. Преживява с увреждане на мозъка и пристъпи.

14-годишен, убит с фрагментиращи сачми, август 2024 г. Кубовидни сачми, които се фрагментират вътрешно подобно на касетъчни боеприпаси, разрушавайки множество органи. В доклада се отбелязва, че самото оръжие може да представлява военно престъпление.

Джадаллах Джихад Джума Джадаллах, на 14 години, прострелян на 16 ноември 2025 г. от близко разстояние и оставен да кърви около 45 минути, докато около 14 войници стоят около него. Един отритва шапката му назад, когато я хвърля за привличане на внимание, друг го снима, трети поставя камък до него, за да инсценира претекст за хвърляне на камъни. Войниците стрелят по приближаващата се майка и блокират две линейки. Тялото е задържано.

Лайла ал-Хатиб, 25 януари 2025 г. На 2 години, застреляна в задната част на главата по време на вечеря у дома — четири куршума, изстреляни през прозореца на дневната. Най-малкото убито дете в Западния бряг за разглежданата отчетна период. Организацията B’Tselem установява, че единственият мъж в сградата е дядото на детето, което противоречи на твърдението за „издирван терорист“.

Саддам Раджаб, Тулкарем, прострелян на 28 януари 2025 г., починал на 7 февруари 2025 г. На 10 години, прострелян по време на нахлуване. Войник казва на бащата: „Аз съм този, който застреля сина ти. Дай боже да умре.“ Медицинската помощ е възпрепятствана; момчето умира от раните си дни по-късно.

Уалид Ахмад, затвор Мегидо, починал на 22 март 2025 г. На 17 години, от Силуад. Здрав при задържането през септември 2024 г.; мъртъв шест месеца по-късно от изтощение, мускулна атрофия, нелекуван колит и краста. Първият палестински малолетен, починал в израелски арест от октомври 2023 г. насам. Семейството научава за смъртта му от статия в новините; тялото е задържано.

15-годишният от Сде Тейман. Държан сред 70 възрастни, оковаван до окървавяване на ръцете, кучета пускани върху лежащи по очи задържани; описва случилото се като „най-лошите дни в живота ми“. Друг 15-годишен съобщава, че е бил подлаган на токови удари чрез игла в рамото в продължение на 54 дни.

Четири новородени в детската болница „Ал-Наср“, ноември 2023 г. Открити в процес на разлагане, все още свързани с неработещи апарати за поддържане на живота, след като персоналът е бил принуден да евакуира без да успее да ги премести. Независимо потвърдено от Комисията, „Вашингтон Пост“ и CNN.

Смъртни случаи на новородени от хипотермия, декември 2024 — февруари 2025 г. Най-малко 15 новородени, включително едно еднодневно момиченце, починали от студ, свързан с липса на подслон, гориво и кувьози. УНИЦЕФ нарича смъртните случаи предотвратими.

Сексуално насилие при задържане.. Принудително публично разголване и снимане на момчета по време на масови арести; двама братовчеди на 7 и 13 години разголени под дулото на пистолет в Дженин; нови сигнали за изнасилвани в ареста момчета, едно от тях — многократно.

Някои от тези ужаси, както много, много други, не са просто думи на хартия, които трябва да визуализираме чрез въображението си. През изминалите три години директно ги гледаме от екраните си – предавано на живо масово изтребление. И въпреки това гуловете продължават да бродят необезпокоявано из социални мрежи, медии, офиси, фондации, университети, държавни институции, министерства и парламенти.