Пилотираните полети до Марс са изключително опасни за човешкото здраве, трябва да се отложат за неопределено време. Това сочат първите данни, изпратени от българския уред „Люлин МО“, който е част от руския неутронен детектор FRIEND на сондата ExoMars и измерва галактичното радиационно излъчване по трасето от Земята до Червената планета.
„Нашият прибор установи, че радиационните дози са много големи, достигат границата на допустимите стойности за астронавтите и е доста възможно да ги надвишат – особено сега, в поредния период на понижена слънчева активност“, каза проф. д-р на физическите науки Йорданка Семкова, ръководител на екипа от Института за космически изследвания и технологии (БАН), създал „Люлин МО“, специално за екипа на „Новините Днес”.
Радиацията би превърнала воаяжа до Марс и обратно в твърде рисковано приключение – тя разрушава тъканите и ДНК на човешкия организъм, предизвиква клетъчни мутации, а от тях до злокачествените образувания има само една крачка.
ExoMars е съвместен проект на Европейската и Руската космически агенции (ЕSА и РКА). Изстрелването на сондата бе през март т.г., досега тя е изминала половината разстояние до целта, ще се установи на орбита около съседката след четири месеца.
Главната й задача е да търси доказателства за наличието на биологична и/или геологична активност в миналото и настоящето. От нея ще се отдели спускаем апарат, който трябва да се „примарси“ и да тества нови технологии за навлизане в атмосферата и за успешен първи контакт с марсианската повърхност.
Роботизираното устройство ще „живее“ само два-три дни, след това слънчевите му батерии няма да функционират. Това е първият етап от мисията ExoMars. Вторият ще започне през 2020 г. Специалисти от ЕSА и РКА разработват платформа, която ще кацне на Марс. От нея ще „изпълзи“ ровър, който ще изследва физичните и химичните характеристики на повърхностния слой и ще измерва радиацията с уред-близнак на „Люлин МО“.
Според проф. Й. Семкова пилотираният полет към съседната планета е възможен най-рано през 2030 г. По думите й „… всички космически агенции работят усилено, подготвят се астронавти и експерименти и се създават технологии, които трябва да защитят екипажа от пагубната радиация“.
Тя е категорична: вариантът „полет с еднопосочен билет“ няма да се осъществи в близкото бъдеще, космонавтите трябва да се върнат на Земята живи и невредими. Броят им зависи от спецификата на задачите. По всяка вероятност сред тях ще има и жени.
На въпроса знае ли, че в група на НАСА, обучавана за предстояща мисия до Марс, се подготвя и българин, който в момента следва атомна физика в американски университет, проф. Семкова отговори: „Тази подробност не ми е известна, не бих се учудила, ако нашенец полети към Червената планета“. Важна подробност: четирима българи участват в разработката на проекти за изследване на Марс в екип на световноизвестната лаборатория LAWRENCE в Ливърмор, САЩ.
Трима сънародници пък са част от група в московския Институт по медико-биологични проблеми, занимаваща се със създаване на синтетични резервни човешки части. „Преди продължителни космически полети някои вътрешни органи ще бъдат подменяни със синтетични импланти”, обясни проф. Николай Звягинцев от споменатия институт. Хомо сапиенс възниква и се развива на планетата ни и еволюцията не го е подготвила за продължително пребиваване в Космоса.
Някои човешки органи са твърде уязвими към галактичната и слънчевата радиация и тежките заредени частици. Това са главният и костният мозък, тестисите и яйчниците. Именно те ще се заменят с изкуствени преди астронавтът да се озове в Извънземието. С други думи, екипажите на бъдещите космически мисии ще се състоят предимно от полукиборги – хора, в чийто организъм има изкуствени органи.
През последните десетина години полукиборги създават и американски, японски и китайски учени. Петнайсет доброволци от САЩ -¬ 11 мъже и 4 жени на възраст от 20 до 28 години, например се подготвят за полети до Марс и сателити на Юпитер, Уран и Сатурн. Част от вътрешните им органи ще бъдат подменени със синтетични.
Доброволците обитават специално помещение, чиито условия за живот са като тези в космически кораб, пътуващ към Червената планета и покрайнините на Слънчевата система. Жизнените им функции се гледат под лупа нонстоп, анализират се дори най-нищожните отклонения.
Японците също не стоят със скръстени ръце. Тяхната космическа агенция JAXA обяви, че през първата половина на 2017 г. ще изпрати жена полукиборг на Международната космическа станция. Организмът на дамата ще е натъпкан с електронни чипове, но тя ще е досущ като земна жена.
През септември 2018 учени от американския Institute for Cell Mimetic Space Exploration стартират проект, чиято цел е превръщане на прости биологични обекти в по-сложни, притежаващи принципно нови качества. „По-сложните обекти са киборги и полукиборги с микроскопични размери. Те ще заменят хората в сложното, опасно за здравето и много рисковано бъдещо изследване на Вселената”, каза проф. Елън Бонанза, ръководител на екипа.
Първата серия супертехнологични джуджета ще бъде готова през февруари 2020 и веднага ще бъде зачислена на щат в НАСА.