Предстоят проверки по случая с падналата фасада на мола в Благоевград
25.09.2018
Майкъл Корс купува Версаче за малко над 2млрд. долара
26.09.2018

Българският спорт и неговото бъдеще

Преди около три месеца Министерството на младежта и спорта разясни подробната стратегия за развитието на спорта в България през следващите две години. В нея присъстват познатите ни вече цели, касаещи популяризирането на спортните занимания сред младите българи, стремежа към по-добра координация между спортните клубове, школи и държавните институции, както и стимулирането на личната мотивация на прохождащите български спортисти, които желаят да обвържат кариерата си с някой от клубовете в България.

Липсата на перспектива за развитие на българските спортни таланти е тема, която засяга пряко обществото ни и изисква допълнително внимание.

Още в началото на тази статия е редно да отхвърлим всички съмнения, че малкото българско общество не ражда достатъчно таланти, за да осигури присъствието си на световната спортна арена. За да не даваме изтъркания пример с второто място на 4-милионната Хърватия на световното в Русия, ще използваме друг пример от миналата година. Европейското първенство по баскетбол (Евробаскет 2017) печели Словения, чието население е едва малко над 2млн души. Тя печели финала срещу съседната ни Сърбия. Както виждате не става дума за Франция, Германия или Русия, което може да означава само едно – проблемът с българския спорт се крие някъде другаде.

Струва си да се замислим каква е политиката на спортните школи, които възпитават бъдещето на спорта в България и с какво тя се отличава от тези, постигащи реални резултати. Истината е, че държавата и инвеститорите в чужбина инвестират не просто в отборите, като в машини за печалба, а в спортните школи и развитието на спорта като цяло, защото именно те откриват спортните таланти и се грижат за тяхното израстване и развитие.

Масово школите в България действат на принципа на стоковата борса, като вместо да инвестират в дългосрочната перспектива за български спортни успехи, инвестират в собственото си моментно благополучие. Какво означава това? При появата на перспективен спортист в България, усилията на треньорите и школите са насочени не към това той да се развие до ниво, на което ще представя достойно България, а до ниво, което ще вдигне цената му максимално, за да бъде продаден на някой чуждестранен отбор. Съвсем естествено това вече са амбициите и на младите български спортисти. Разбира се, че те ще тренират, за да бъдат продадени, ако в България остават само играчи на средно и ниско ниво.

Инвестициите на спортните клубове пък са свързани с това да привлекат някой чужденец, който или не е достатъчно талантлив за по-успешен отбор или е преминал разцвета си. Защо? Не изглеждали ситуацията „купувам-продавам“ малко безсмислена? Как мислите дали българските клубове търсят най-добрия кадър за възможностите си или действията им изглеждат почти като пране на пари? На този етап никой не може да твърди със сигурност каквото и да било, но фактите сочат, че традиционните спортове у нас непрекъснато жънат успехи на международната сцена. Това са борбата, художествената гимнастика и доскоро волейбола. Не е ли интересно съвпадението, че това са едни от най-малко комерсиалните спортове, които не привличат голямо количество спонсори?

Изводите ще оставим на Вас, но истината е, че въпреки всички подробно разработени програми на министерството, нещо не достига, а причината трябва да търсим в люлката на българския спорт – школите и клубовете в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *