Българският износ е нараснал 4 пъти за последните 15 години

За 15 години (2001-2015 г.) българският износ, измерен в щатски долари, е нараснал 4 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 и 2015 г. За сравнение, за същия 15-годишен период ръстът на световния внос е 1,6 пъти, като най-големи вносители през 2015 г. са САЩ и Китай, показва анализ на Българска стопанска камара.

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозен ръст бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, а по-забележимо отстъпление има в износа ни за САЩ и за Македония.

Изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 години той нараства почти 12 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в износната ни листа. Също силно се представят: зърнените култури – 13 пъти нараства износът им, маслодайните семена – 12 пъти, фармацевтичните продукти – 11 пъти, стъкло и стъклени изделия – 12 пъти. Най-голям ръст бележи износът на транспортни средства и техни детайли – 33 пъти.

Според анализа се наблюдава ръст на износа на стоки с по-висока добавена стойност. Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до ръст в износа на масла от почти 400 пъти. Благодарение на по-дълбочинна преработка намалява делът на нерафинираната анодна мед, за сметка на рафинираната катодна. Пшеницата и маслодайният слънчоглед имат ръст 15-16 пъти, царевицата – 40, рапица – 110 пъти, но това се дължи на избрания модел за субсидиране в българското селско стопанство.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Основните групи стоки и услуги в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини; някои фармацевтични и медицински изделия.

България е близо до предела си в износа – почти няма какво повече да предложи на външните пазари, коментират от БСК. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност.

Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки.

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна ръка.