Българите плащали най-евтин ток… Дали?!

Тази статия е посветена на спекулациите по отношение на цената на електричеството в България. Както всички добре знаем, всяко повишаване на цената на тока в страната ни е последвано от писък от страна на вече подложените на тормоз български потребители. В същото време анализаторите се появяват на телевизионните ни екрани и със завидна увереност ни обясняват колко безпочвени са оплакванията на пенсионерите,търсещи начин да си платят сметката за ток и да се изхранват с пенсия от 200лв.

Защо българите са толкова нахални да застават против увеличаването на цените на тока, при условие че цената за единица електроенергия е в пъти по-ниска, отколкото в други по-развити европейски държави? И как смеят да излизат на протести, когато увеличението е толкова естествено и нужно на електроразпределителните дружества?

За да не бъдем голословни, ще вземем за пример една от държавите, които най-често са тиражирани в медийното пространство. В същото време тя е страната, в която гражданите плащат една от най-високите цени за kWh. Това е Германия. Там потребителите плащат 0.3евро за единица електроенергия. За сравнение българите плащат около 0.1евро. Най-елементарното изчисление показва, че токът в Германия е 3 пъти по-скъп от този в България. Не бива да забравяме обаче, че това сравнение може да се окаже субективно. Следва да обърнем внимание на още една проста сметка – по последни данни на статистическите агенции средната заплата в Германия е малко над 3 770евро, а в България – малко над 570евро. Оказва се, че средната заплата на германците е 6.5 пъти по-висока от тази на средностатистическия българин.

Ако трябва да засегнем въпроса за българските и германските пенсионери, изчисленията само утежняват ситуацията. Според данни от миналата година средната българска пенсия е от порядъка на 315лв, а в Германия още през 2012г. данните показват средна стойност на пенсиите около 1200евро, което ни дава основанието да твърдим, че възрастните хора в западноевропейската държава разполагат с 7.5 пъти повече средства от българите на достойна възраст.

Цялата тази статистика ни беше нужна, за да докажем, че всички изявления по повод на това колко евтина е българската електроенергия са нищо повече от едностранчиви твърдения, целящи да прикрият истината, а тя се състои в това, че когато става дума за качеството на живота на някого, не можем да гледаме един аспект и да пренебрегваме останалата статистика. Когато става дума за цената на тока, това за анализаторите означава само цената за единица електроенергия, която отчитат и прибират в джоба си електроразпределителните дружества на територията на страната, но за хората, плащащи редовно задълженията си означава дяла от заплатата или пенсията си, който трябва да отделят, за да се погрижат за основните си нужди. И когато този дял е 50% от пенсията на възрастния човек, това е неприемливо и предизвиква общественото недоволство, без значение какви са стойностите, плащани за същото количество ток в Германия или Дания.

Истината е, че обвиненията и протестите на „разглезения“ българин не са безпочвени, а са отражение на опитите му да получи шанс за спокоен живот, при който сметката за ток не води до поредната стресова ситуация в края на месеца. С други думи, когато българинът достигне етапа да не се притеснява откъде ще намери средства да си плати за едно от елементарните условия за нормално съществуване в съвременния свят, тогава той може да бъде сравняван с германеца, който се е сдобил с това предимство няколко десетилетия преди това.