„Боговете сигурно са жестоки“: поглед към израелската кампания за психологическа война в Ливан

Израел води кампания за психологическа война в Бейрут, пректирайки божествена власт от небесата — изсипвайки бомби, които сеят смърт, и хвърляйки листовки с обещанието, че Бейрут и Газа ще споделят една и съща съдба

Мейсун Сукарие

„Спасете живота си и незабавно евакуирайте домовете си“ — гласи една от листовките, хвърлени от израелската армия над Бейрут в началото на войната на Израел срещу Ливан през 2026 г.
Общата заповед за евакуация, която първоначално бе насочена към Южен Ливан в началото на март, а след това се разшири, за да обхване цели части от Бейрут, предизвика масова паника в града. Това доведе до разселването на около един милион ливанци за по-малко от две седмици. Това означава, че всеки четвърти ливанец сега е разселен, а броят им продължава да расте.
Местните медии описаха предупреждението като безпрецедентно за толкова големи райони на Бейрут. За разлика от предишни изявления, израелската заповед не просто призоваваше жителите да напуснат, но и посочваше накъде да отидат: на изток към планината Ливан, на север към Триполи. „Не отивайте на юг, или ще изложите живота си на риск.“ Появи се и горчива шега: „Израелската армия вече е наш КАТ!“

Снимки в социалните мрежи показаха морета от хора, напускащи южното предградие на Бейрут — Дахия — пеша, с автобуси или автомобили, заселвайки се където намерят: в центъра на Бейрут, по крайбрежието или в други квартали, особено в Западен Бейрут.
Жителите разказват, че са оставили всичко след себе си. Мнозина са се подготвяли за ифтар (прекратяване на поста), когато е пристигнало предупреждението за евакуация. „Оставих храната на печката“, казва една жена. „А сега ни вижте, нямаме нищо, с което да прекъснем поста си.“

Оставена храна на печката, заповеди за евакуация, върволици от хора, напускащи домовете си… Паралелите с минали исторически травми бяха очевидни. „Това изглежда точно като 1948 г.“, написа един потребител. „Това е нашата ливанска Накба.“
Сякаш за да го потвърди, израелският министър на финансите Бецалел Смотрич публикува видео в социалните мрежи, в което заявява, че южното предградие на Бейрут, Дахия, скоро „ще прилича на Хан Юнис“ — визирайки града в южната част на Газа, който бе тежко разрушен по време на израелската военна кампания.
„Защо сме живи? Може би е най-добре просто да пуснат една ядрена бомба и да ни убият веднъж завинаги“, гласи съобщение от приятел. „Би било по-лесно от този подобен на смърт живот.“
Изглежда, че посланията, пускани отгоре, принуждаващи хората да избират между живота и смъртта, сега са изградили приемственост между миналото и настоящето. Подобни листовки са хвърляни и по време на войната през 1948 г. над палестинските градове Лида и Рамла:

„Израелската армия е обкръжила района.“

„Жителите трябва незабавно да напуснат в източна посока.“

„Всеки, който остане, може да бъде подложен на военна атака.“

Тези съобщения придружаваха военна кампания, довела до масовото изселване на хиляди цивилни и от двата града. Подобни предупреждения се появиха и на други места. В село Ал-Тира листовките обявяваха:

„Следващите няколко часа са решаващи… съдбата ви е във вашите ръце.“

„Предайте бойците и оръжията.“

„Нашите самолети, танкове и миномети ще смажат селото ви.“

Над Хайфа жителите бяха предупредени:

„Денят на страшния съд настъпи.“

„Евакуирайте незабавно жените, децата и възрастните хора.“

„Отдалечете се от кварталите, където действат бойци.“

Текстът, изписан върху листовките, звучеше като стихове от свещени книги: трябва да следвате тези указания или ще понесете последствията.
Самото чакане — пространството между заплахата и действието — става много по-мощно от всяко физическо оръжие. Цивилните тънат в несигурност, хванати между очакването на спасението и страха от опустошението, парализирани от „божествените“ заплахи, спускащи се от небето.

Боговете в небето

Седмица след началото на войната израелската армия почувства необходимост да се обърне към по-широкото население на Бейрут. Листовки бяха хвърлени от небето заедно с две огромни звукови бомби.
„Вземете нещата в свои ръце“, гласяха листовките. „Разоръжете Хизбула и не позволявайте на други да решават бъдещето ви. Действайте или живейте с последствията.“
Това бе повторено и от министъра на отбраната на Израел Израел Кац: „Ако Ливан не спре Хизбула, Израел ще вземе нещата в свои ръце.“
Листовките съдържаха QR код, който при сканиране отвеждаше към директни чатове във Facebook и WhatsApp — форуми за набиране на сътрудници. Други листовки описваха Газа като „голям успех“, предупреждавайки ливанците за подобна съдба, ако не се вдигнат срещу Хизбула.
„Ако не ми се подчиниш — на мен, всемогъщия, недосегаемия — ще понесеш последствията.“ Заповедите приличаха на божествени инструкции — възприятие, подсилено от факта, че падат от небето.
Но започнаха да циркулират и ответни съобщения, предупреждаващи за явната психологическа тактика и призоваващи хората да не сканират кодовете, за да не бъдат компрометирани телефоните им. Това също се основаваше на минал опит: при израелското нахлуване в Бейрут през 1982 г. ливанските групи съветваха хората да не докосват листовките, защото са „отровени“.
В Газа през 2014 г. листовките призоваваха жителите да евакуират цели райони, сигнализирайки за знание за техните движения: „Вие винаги сте наблюдавани, винаги сте известни.“
Ефектът отразява кинематографичните образи на божествен надзор: хората долу се щурат, съзнавайки невидимия поглед, който оформя всеки техен избор. Технологията се превръща в божествен инструмент, а хората — в негова публика. Що се отнася до операторите на дронове, те са божествата, които виждат, без да бъдат виждани.
Това е и целта на психологическата война — използване на листовки, дронове и масова пропаганда, за да се внуши усещане за вездесъщност. Гражданите преживяват силата на държавата като неизбежна, подобно на божието присъствие в ежедневието.
По време на събитията в Газа израелската армия хвърляше листовки, заплашващи жителите с „божествено завоюване“, цитирайки стихове от Корана за Мойсей, който разделя морето, и за потопа, застигащ грешниците, придружени от посланието: „Хора на Газа, израелската армия идва.“
В Бейрут някои листовки бяха оформени като заглавна страница на вестник, наречен „Новата реалност“. Заглавието гласеше: „В светлината на големия успех в Газа, вестник ‘Новата реалност’ пристига в Ливан… Накъде върви нашата държава?“
Същият „вестник“ бе хвърлян над Газа през 2024 г., съдържащ пропаганда, целяща да „разкрие истината“, включително твърдения за плячкосване на помощи от Хамас и призиви за информация за местоположението на израелските пленници.
По време на излъчване на живо в първите дни на бомбардировките над Дахия, един разселен човек извика пред камерата: „Кой ще спре Израел? Никой. Те са богове на земята. Те решават кога да живеем, кога да умрем, накъде да тръгнем, кой път да хванем. Те решават бъдещето ни. Кой ще спре това безумие?“
Друга жена отговори: „Никой. Вече няма дори преструвки за срещи на ООН, както беше с Газа. Няма ‘дипломатическо раздвижване’ [haraka diplomasiyya]“ — термин, станал клише в предишни войни. „Единственото ‘раздвижване’ са изтребителите над главите ни. Движението на разселените. Движение в посока към ада.“
За разлика от боговете, политическите и военните лидери би трябвало да са подчинени на ограниченията на международното право. Но събитията в Газа станаха свидетели на смъртта на международното право и на световния ред, какъвто го познавахме. Оттогава Израел действа с безнаказаност, подсилвайки усещането, че оперира отвъд границите на човешкия съд.
Листовките, пратени отгоре, отразяват тази „божествена безнаказаност“ — всяко съобщение каца като знак от невидим автор. Но това, което затвърждава усещането за всемогъщ гняв, е фактът, че същият източник, който хвърля листовките, сее смърт и разрушение от небето, решавайки кой да живее и кой да умре.