Акад. Георги Марков: Политиците ни правят кариера с идеята да отидат в Брюксел, където безродниците имат бъдеще

Акад. Георги Марков  е завършил история в СУ „Св. Кл. Охридски”. Защитил е дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 – август 1939)“ и е получил научната степен кандидат на историческите науки (б.а. сега – доктор). Акад. Марков е специализирал и в Института за европейска история в Майнц.

През 1977 г. той е постъпил на работа в Института по история, БАН, чийто директор е от 1993 г. до 2013 г. Екипът на „Новините Днес“ се срещна лично с акад. Марков, за да коментира последните политически събития у нас и по света.

– Акад. Марков, в новата история на България имало ли е период с такава корупция и такива ежби между политиците, както сега?

– Това, което става сега у нас, прилича на случилото се в периода 1929 г.-1934 г.- години на световна стопанска криза, години на противоречия в международните отношения, на назряващи военна заплаха и нов световен конфликт. Ситуацията е тревожна. Сегашното пранителство е като това на на някогашния Народен блок, който се е състоял от три партии. Водещата е била Демократическата, но тя зависела от БЗНС и Радикалната  партия. Сега ГЕРБ зависи от останалите партии в управляващата коалиция.

По онова време Андрей Ляпчев произнася знаменитата си фраза, че „… в  Народното събрание се води борба за  тлъстия кокал и постното дробче”. Т.е. карали са се за повече и по-голяма власт, както се разправят помежду си съвременните политици. Министерството на финансите например било тлъст кокал, а на образованието – постно дробче.

Повтарям: борбата за тлъстите кокали и подритването на постните дробчета продължава и сега. Тя трябва да спре, за да върви България напред. Няма период в новата ни история с такава корупция и такива далавери, както последните 26 години.  Да се надяваме, че поне няма да има световен военен конфликт.

– У нас обаче има друг конфликт. Един ден казваме, че ще правим съдебна реформа, следващият ден отричаме казаното. А по-следващият ден отричаме отреченото. Същото важи и за здравната реформа и още за какво ли не.

– Това наистина е скандално поведение. Но най-скандалното беше хрумването за създаване на обща флотилия на България, Румъния и Турция – уж срещу руската заплаха в Черно море.  Военният министър Ненчев говори едно, президентът Плевнелиев – друго и накрая премиерът Борисов ги изправи един до друг и те се отрекоха от думите си. Празните приказки са много опасни. Това се отнася най-вече за президента Плевнелиев, който явно се готви за висш пост  в Европейския съюз или в НАТО.  Това излагане трябва да бъде преустановено.

–  Излаганията нямат спирка. Преди няколко дни Бойко Борисов се консултира с председателя на Европейския съюз Доналд Туск във връзка с решението на Арбитражния съд в Париж по търговския спор между нашата НЕК и  руската компания „Атомэкспортстрой”. А Европейският съвет и Европейската комисия не са страна в този спор. Трябва ли непрекъснато да им се кланяме?

– Като историк ще кажа, че вече 138 години след Освобождението българската външна политика страда от сателитен синдром. Политиката на „да”-кането е по-лесна. А има държави членки на Европейския съюз и НАТО, които казват „не” – например Унгария и Полша. Те се държаха така и като членки на някогашния Варшавски договор.  При експремиера Орешарски дойдоха американски сенатори и той още същия ден обяви, че спира „Южен поток”.

България не е суверенна държава.  Вярно, че и докато членувахме във Варшавския договор нямахме суверенитет,  но политиката на прагматичния Тодор Живков беше да нямаме суверенитет срещу ползи и изгоди. Целувките му с Леонид Брежнев бяха най-скъпите в света, той знаеше кого да целува и на каква цена: чрез „Нефтохим” например тогава правехме реекспорт на съветски нефт на Запад и годишната печалба от тази финансова операция бе 1 милиард долара.

– А сега – хем липса на суверенитет, хем липса на ползи и изгоди…

– Нашите управници ходят в Брюксел, там се потупват по рамото с еврочиновниците. Политиката ни трябва да е реалистична.  Когато правителството на Симеон Сакскобургготски закри трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй, обеща като компенсация да построи АЕЦ Белене. После пък казаха, че няма да има АЕЦ Белене, ще има седми реактор в Козлодуй. Това не е достойна политика.  Ако не уважаваш себе си, никой няма да те уважава. В мемоарите си Джордж Буш-младши пише: „Българите са много интересен народ – нищо не искат и на всичко са съгласни”. А унгарският премиер Виктор Орбан се държи достойно. Той казва на Емропейския съюз и САЩ: „Моят народ ме преизбра веднъж и пак ще ме преизбере”.

Не понасям оправданията „ама ние сме малка държава, от нас нищо не зависи, големите диктуват”. Чакай, бе, Унгария да не е Китай? Тя също е малка държава.  Но през 1956 г. унгарците се изправиха срещу Варшавския договор с танкове. А сега казват: да, ние сме в НАТО, но приоритет ни е националният интерес. Не „да”-кат, не се унижават.  Росен Плевнелиев посрещна държавния секретар на САЩ  при фонтана пред президентството, като че ли е портиер, а не държавен глава. Българските политици унижават не само себе си, унижават и нас.

– Унгарците избират и преизбират Виктор Орбан, защото заслужава. А на последните парламентарни избори много българи гласуваха за ГЕРБ въпреки провала на първия кабинет на Бойко Борисов. Какъв е този парадокс?

– Ние треперим да не ни излъжат на дребно, да не ни минат със 100 грама в магазина.  А политиците ни лъжат на едро с обещания за светлото европейско бъдеще. През 1997-1998 група учени направихме доктрина за националния идеал на България. Тогавашният председател на Народното събрание Йордан Соколов  рече: „Какъв е този национален идеал, ние си имаме такъв – приемането на България в НАТО и ЕС!”. Ние винаги имаме голям брат, но той в даден момент си отива и на негово място идва друг голям брат. В ролята на големия ни брат бяха имперска Русия, кайзерова Германия, хитлеристка Германия, СССР… Но, с когото сме се захванали, той загива.

През 1938 г. журналисти питат английския външен министър Антъни Идън: задава се нова световна война, кой ще я загуби? Той, с присъщото си чувство за хумор, отговаря: „Господа, да не бързаме, нека почакаме и да видим към коя коалиция ще се присъедини България”.  А Чърчил направо си казва, че ние сме грешен народ. През 1915 г. той е първият лорд на адмиралтейството и организира голяма военна операция, чиято цел е британска флотилия да влезе в Черно море през Босфора и да подаде ръка на Русия, която буквално изнемогва. Чърчил и тогавашният министър-председател на Англия Лойд Джордж ни канят да се присъединим към Съглашението и да настъпим към Цариград. Обещават да ни дадат Източна Тракия по линията Мидия-Енос. Обаче цар Фердинанд и премиерът Радославов избират другата страна. Чърчил претърпява поражение, изхвърлен е от кабинета и е изпратен на западния фронт. Оттогава непрекъснато повтаря, че българите са грешен народ.

– Сега сме на хорото на Европейския съюз и НАТО.  Усещате ли „аромата” на провала им?

– Европейският къюз и НАТО имат тежки вътрешни проблеми. Засега България не им създава грижи. Евросъюзът има проблем с Великобритания, която май ще го напусне. Резултатите от референдума сочат именно това.

– Резултатите от референдума още не са окончателни, обаче везната „излизаме от Евросъюза” май натежава повече от другата, на която пише „оставаме”. Какви са опасностите, породени от този избор?

– Макар че само Ламаншът разделя Англия от Европа, тя е далеч от Стария континент. По-близо е до САЩ, те са англосаксонските сили. Англия няма интерес от силна Европа. Докато де Гол беше жив, твърдеше: „Нява да допуснем Англия да е троянският кон на САЩ в Европа.” И устоя на думата си. Англия беше приета в Европейския съюз чак след смъртта на генерал де Гол. Тези дни президентът Плевнелиев пак се изцепи: „Ако Великобритания напусне Европейския съюз, ще има война”. Няма да има война. Разбира се, че в Евросъюза ще има сътресения, ако Великобритания излезе от него.  Пак ще цитирам де Гол: не ни трябва троянски кон. Ако британците останат, ще искат привилегии, ще извиват ръцете ни. Щом желаят, нека напуснат. Ще им се само да получават благинките, а не да дават. Не бива да се създава психоза у нас във връзка с евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз. Ние не сме обвързани с нея икономически така, както с Германия.  Икономиката ни няма да пострада, у нас британските инвестиции са слаби.  Ще пострадат нашите сънародници, живеещи във Великобритания. Не може Старият континент да се моли на Лондон: останете в Евросъюза! Унизително е – щом не искат, да си вървят!

– Унизителни са и опитите на еврочиновниците да смачкат националната ни идентичност. Как ще ги коментирате?

– Еврочиновниците искат да изградят европейска идентичност. Казват: вие сте европейци и после българи. Обаче ние първо сме българи, а после европейци.  Опитват се и да заличават историческата ни памет, да я подменят. Националните истории пречели на европейската идентичност. Но не може да се изгражда европейска идентичност за сметка на националната самоличност. По тази тема няма да се разберем с добре платените евробюрократи. Бил съм в Брюксел и твърдя, че те живеят в комунизма. Именно поради това нашите политици правят кариера с идеята да отидат в белгийската столица, където безродниците имат бъдеще, където им дават пенсии за заслуги към Европа.  Често споменаваме за евтините кюфтета в стола на нашия парламент.  Идете в Брюксел и посетете ресторанта на Европейския парламент – там кафето струва едно евро, а в градските заведения – четири евро. Тези разглезени чиновници решават съдбата на Европа, фактически те ни управляват!

– Според известен наш политически анализатор България се управлява не от Европейския съюз, а от посолството на САЩ в София.

–  Защо не? Навремето пък ни управляваха от съветското посолство. Преди години един посланик на САЩ издигна паметник на американските летци, бомбардирали София. Възмутително.  Тези летци извършиха военно престъпление, тъй като три четвърти от жертвите на бомбардировките са жени и деца. Аз съм председател на един комитет, който иска да направи паметник на жертвите на англоамериканските бомбардировки.  Обаче нашите управници се спотайват. Това важи най-вече за нашите министри  на външните работи. Последните трима са от различни политически партии – Николай Младенов, Кристиян Вигенин и настоящият Даниел Митов.  Приличат си, евроатлантици са. Американците и еврочиновниците си ги отглеждат.

– Отглеждат си ги и родните партии. Всички министри и техните заместници, както и политическите им кабинети са партийни кадри.

– Така е, за съжаление. Вижте военния министър Ненчев. Чуди се накъде да се извърти, горкият. Земеделец е, да го бяха направили земеделски  министър.  Не става за поста, на който е назначен, говори глупости – една от последните е за руската военна заплаха. Вижте и Румяна Бъчварова. Не е глупава жената, добра социоложка е, но е много объркана. Тя не е за тази работа, няма авторитет.  А МВР е тежка гемия. Да не говорим нък за Кунева – какво разбира тя от образование и наука?!

– Не разбира, обаче сега ще се разпределят много пари по европрограмата „Образование и наука за интелигентен растеж 2014-2020”…  Впрочем, Кунева обеща за наука да бъдат дадени цели 0,45%  от бюджета. Доволни ли са учените от БАН?

– През 1989 г. за наука са дадени 2,9% от брутния вътрешен продукт. Когато беше финансов министър, Симеон Дянков отпусна само 0,25%.  А в Европейския съюз е средно 1%. Академиците и член-кореспондентите  обсъдихме новата стратегия за развитие на науката в България през периода 2020-2025, макар че имаме стратегия за времето от 2011 до 2020. Омръзна ми от толкова много стратегии.

В новата се говорят общи приказки на 87 страници.Става дума за обвързаност на науката с бизнеса. Учените да правят съвместни проекти с бизнеса. Къде е този бизнес? Във „Фолксваген” дават стипендии и на историци. А в България коя компания би направила това? Натискат ни да работим по проекти, за да не искаме пари от бюджета. В Германия например учените наистина се борят за проекти, но заплатата на един професор там е 6000 евро.

– А на български професор каква е заплатата?

– Основната заплата на българския професор е 760 лв. Ако стане голям доктор – още 200 лв. Асистентите в БАН получават 460 лв. месечно. Има масово бягство на млади висшисти на Запад. Как да ги спрем?! Политиците говорят високопарно за родолюбие и патриотизъм. Но това е интернет поколение, което не живее в епохата на Възраждането. А заплатата на чистачките в банките и на летището е 1400 лв. За каква наука говорим?!

– Какво трябва да се случи в България, за да се промени коренно ситуацията?

– Това е много труден въпрос. Непрекъснато се говори, че народът е върховният суверен. Народът трябва да усети, да разбере това и да престане да се самозалъгва. Ние вярваме в това, което няма да се случи. А трябва да повярваме на себе си, не на политиците, не на Големия брат,  който и да е той.